На територията на община Твърдица се намира едно от най-известните за страната села, което се нарича Сборище. Тази община е принадлежаща на сливенската област, а до 1906-та година населеното място е известно на географската карта като Джумалии. Няма как да не забележим турската нотка в името на селото, но да не забравяме, че са изминали малко повече от двадесет години от освобождението на страната от турско робство. Елено – Твърдишката планина е тази, на територията на която се намира селото, и още по-конкретно – на нейните южни склонове. Надморската височина, която е измерена за мястото, е приблизително 300 метра, а също така не бива да забравяме, че още една планинска област е на територията на селото. Това е Стара Средна планина, а за да дадем ясна и пълна представа за географските особености на селото, трябва да се споменат и две реки. Долап дере и Маймун дере са водните басейни, чиито води текат през селото.
В исторически план село Сборище е известно най-вече със залежите на уран, които са в големи количества. Чак до 1990-та година се забелязва значителна експлоатация в тази област, като за целта постоянно има нужда от наемане на нова работна ръка. Мъжете, работещи в селото, са от всички краища на страната. Много са работещите и от близкия областен град Сливен, но за съжаление тази дейност бива окончателно ликвидирана и преустановена към днешна дата. Различни по вид проекти стават причина за това, но местното население успява да си намери друг основен поминък за прехрана. Това са животновъдство и земеделие в равни количества, като за повечето села навсякъде именно те са обичайни дейности за хората. По отношение на това защо селото има такова име от турски произход, причината трябва да се търси в неговия най-известен чорбаджия от времето на османската епоха. Той се казва Джумая и е притежавал собствен чифлик, като всъщност на мястото на днешното село се е намирал един голям чифлик. Но за създаването на чифлика е отговорен българин, ето защо в знак на признателност чорбаджията го оставя на селото. Този основател на чифлика е един от първите кореняци в селото.
Кръвта му и днес тече в жилите на населението на Сборище, в което постепенно с течение на времето идват и българи от други краища на страната. Конаре, Козарево и Твърдица са част от тези краища, а също така и балканските махали. Цялата тази общност става известна под названието Дрента. Постепенно българите започват да прокарват в ежедневието си свои собствени традиции и обичаи, в това число построяват православен храм Възкресение Христово. Точно в деня, официално признат като селския храмов празник, за неговото отбелязване се мобилизират не само местните жители. Заедно с тях са и хора от околните близки села, които не са чужди на местните традиции. Всъщност именно събирането на много хора на едно място по време на празника става причина то да получи днешното си име – от сбор. Но въпреки това доста хора от съседни села и днес продължават понякога да използват старото име на селото, тоест Джумалии.
